Матрицата: Моторспортът е сериозно начинание, радвам се, че го популяризирам

Двукратният европейски шампион по дрифт Александър Язов-Матрицата даде специално интервю за Sportny.BG, в което говори за първите си стъпки в спорта, за първата си „любов“, както и за европейските титли, които донесе на България. 

Как започна всичко при теб? Как се зароди любовта ти по моторните спортове и дрифта?

От малък, като всяко момче, израснах с количките Matchbox, които пързалях по измислени пътчета в пясъка, имитирайки някой филм или мой сценарий. С годините връзката ми с колите ставаше все по-силна и всичко, което беше на колела го карах на максимум. Винаги пързалянето му, независимо дали бе скейтборд, колелета или друго, беше нещо нормално и търсено, и по този начин си представях, че съм в автомобил.

Винаги ли си вярвал, че това е твоето призвание?

Да, исках да стана автомобилен състезател. Да карам и да се наслаждавам на много на брой автомобили. Целенасочено си избрах дрифта и методично развивах уменията си и автомобила, с който съм рамо до рамо и днес.

Имаш изключително интересен прякор, би ли ни разказал откъде идва?

Човек получава вдъхновения в живота от най-невероятни неща. Занимавайки се с модификации и тунинг на компютри реших да отдам почит на филма „Матрицата“ от 1999г., създавайки тематичен компютър. В компютърния свят и форумите, както и при пилотите, нещото с което си най-характерен ти става аватар и прякор. Матриците при мен също така имат и втори допълнителен смисъл в сегашната ми кариера на пилот. При мен всичко е методично и следва рамки, както в математиката. Следвам максимата, че талантът е до един момент, след това идват уменията и последователното и методично следване на цели и задачи.

Какъв човек е Александър Язов? Опиши се с 3 думи.

Лоялен, фокусиран и верен приятел.

Какво обичаш да правиш, когато не си на пистата?

Обичам да чета всякакви неща, свързани с интересите ми. Да се образовам и уча, за да бъда по-добър, както в моторспорта, така и в работата си. Обичам домашното спокойствие, което е пълен контраст на това, което правя на пистата. Обичам сбирките с приятелите ми дрифтъри и хората около тях.

Коя беше първата ти любов? И не, не говорим за жени…

Имах много „първи“, които си мечтаех да имам, но първата ми истинска беше първата ми състезателна кола – една прекрасно синя Лада.

Разкажи ни малко повече за настоящата ти кола? Как я избра? С какво те спечели?

Със сегашната ми кола се срещнахме на пистата 2007 година и ми направи огромно впечатление – кърваво червена, лъскава и пързаляща се по пистата. Беше чуждо притежание, но в първия момент в който разбрах, че мога да я имам, не се замислих и веднага направих нужното, за да я вкарам в моя гараж. Любов от пръв поглед, но също така и практичният избор, за да започна развитието си в новаторския за тези години, дрифт спорт.

А каква кола караш в ежедневието си?

В ежедневието си карам скучни големи комбита. Коли, които са практични и удобни. Тези автомобили са ни нужни, защото покрай дрифта имаме доста движение с части, гуми, джанти, шатри и т.н. В едното комби можем да сложим целия двигател със скоростите на състезателната кола, не ме питайте от къде знам… а той е наистина голям.

Случвало ли ти се е да правиш дрифт в града?

Дрифтът е започнал в Япония именно от градската среда. След това се е насочил в еволюцията си към самотните планински пътища, където малко по-добре контролираш риска и накрая вече е на правилното място – пистите и специализираните трасета, като едва накрая се разви с геометрична прогресия. Макар и като по-млад да съм карал така по улиците, сам за себе си реших, че това не е мястото. От моментът, в който стъпих на пистата, започна истинското ми развитие. Ако бях останал на улицата, нямаше да имам нито един от тези резултати и титли, които спечелихме за България и българската дрифт школа.

Разкажи ни за европейските си титли, коя от двете ти е по-ценна? А кой е най-големият успех в кариерата ти досега?

Преследването на титла е доста тежко и сериозно начинание. В разработването и развитието на уменията и автомобила съм целял именно изява на европейската сцена. Подготовката за европейските шампионати ми отне 3 години, докато разбрах, че съм готов. Първата титла дойде след доста трудности, но по-ценна беше втората, защото там затвърдих, че нещата и успехите не са случайни. Надскочих средата, в която отраснах. Показах, че българската школа не е за подценяване и се радвам, че популяризирам моторспорта и дрифта сред обществото. Автомобилните спортове изграждат личности и дори индустрии, а от това нещо директно печели обществото и България. Вярвам, че най-големият ми успех е помощта за развитието на дрифта и това, че показвам на аудиторията, че моторспортът е сериозно и интересно начинание, и хората зад него не са случайни.

Какво си мислиш преди състезание?

Много неща. Подготвям се тактически, изграждам визуални сценарии и варианти на това, което предстои. Дрифтът е като партия шах – ако си подготвен предварително, шансът ти за успех е много по-голям. Ние следваме противниковата кола на сантиметри и трябва много добре да знаеш какво предстои. Повечето дрифт пилоти биха били добри танцьори, защото са добри във воденето и следването на партньора/противника.

Каква е рецептата за успеха?

Труд, себеотрицание, методичност, много четене и търсене на информация. А след това часове прекарани в гаража и на пистата.

Какъв съвет би дал на хората, които искат да се занимават с дрифт?

Да обичат и харесват този спорт. Да не гонят веднага резултати и титли, а да се забавляват на пистата с приятели и така ще научат много повече. Дрифтът е удоволствие и с тази максима човек ще постигне както повече както за себе си, така и за публиката и поддръжниците на този спорт.

Какво си пожелаваш в личен и професионален план?

Още години, изпълнени с интересни моменти на пистата, с добри приятели и колеги. Доволни партньори, щастливи и усмихнати както фенове, така и случайни хора, присъстващи на дрифт мероприятия. Няма нищо по-ценно от разтрепераното ръкостискане и непринудената усмивка на човек, който за пръв път е гледал дрифт. Ето това е мотивация да продължиш напред…