Думата шах идва от персийски и означава император, а думата мат пък значи мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта.
Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от III до VI век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение), играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа — най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.
Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г. няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес. Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания. Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на Х век, а към XV век става най-силната фигура.
Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния XIX век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочвана като „западен шахмат“ или „международен шахмат“.
Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през XV век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repeticion de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.
Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанският свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.
През XVIII век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевропейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър МакДонал през 1834 г.. Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ (Cafe de la Regence) в Париж и ресторант Simpson’s-in-the-Strand в Лондон.
С настъпването на XIX век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.
Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на XIX век; Бернард Хорвиц, Йозеф Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.
Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор и неговият блестящ, енергичен, атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически слаб или повърхностен.
Триумфът на чеха Вилхелм Щайниц срещу водещия германски майстор Йохан Цукерторт през 1881 г. е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла в продължение на 27 години, най-дългият период сред всички световни шампиони.
След края на XIX век броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж.
В заключение може да кажем, че шахматът е претърпял страшно много промени, за да стане такъв, какъвто го познаваме днес. Днешната форма на шах се нарича „Западен“ или „Ортодоксален шах“. Тази форма се е запазила и не е променяна през последните 400 години.
Оставете коментар