В Статии

На 2 май 1962 година Бенфика печели Купата на европейските шампиони, след като на финала побеждава Реал (Мадрид) с 5:3. Това е вторият по резултатност финал в историята на турнира след 7:3 за Реал (Мадрид) срещу Айнтрахт (Франкфурт) през 1960 година.

Това е втори пореден трофей за гранда от Португалия след спечелената КЕШ година по-рано след 3:2 срещу Барселона. На финала на Олимпийския стадион в Амстердам Пушкаш вкарва два гола за 2:0 в 18-ата и 23-ата минута. Агуас (25) и Кавем (33) изравняват преди унгарецът Пушкаш да забие хеттрик в 39-ата минута. Марио Колуна изравнява за 3:3 в 50-ата минута, а два гола добавя 20-годишният тогава Еузебио (64-дузпа, 59). Треньор на Бенфика по онова време е унгарецът Бела Гутман.

Гутман е роден на 27 януари 1899 г. в семейството на Авраам и Естер Гутман. Бащата на Бела е бивш футболист, а от 1919 г. младият полузащитник облича фланелката на МТК. Заради върлуващия антисемитизъм в родния му град Будапеща по време на управлението на Миклош Хорти, младият футболист се вижда принуден да отиде във Виена, където заиграва в редиците на еврeйския отбор Акоах.

Между 1926 г. и 1930 г. Бела е в САЩ, където играе за няколко отбора в Ню Йорк. През 1930 г. се завръща окончателно в Европа, където заиграва отново в Акоах, който се оказва последният отбор в кариерата му на професионален футболист.

Впоследствие Бела Гутман се захваща с треньорство и през 1933 г. става треньор именно на Акоах.

Първият си голям успех като треньор Гутман постига през сезон 1938-1939, печелейки унгарското първенство и купата „Митропа“ с тима на Уйпещ.

По време на унгарския холокост през 1944 г. Бела се крие на тавана в къщата на своя зет, който не е евреин. Малко по-късно го залавят и го изпращат в трудов лагер. През декември същата година точно преди да го изпратят в Аушвиц, той успява да избяга заедно с Ърнест Ебщайн (също унгарски треньор от еврейски произход).

След края на войната Гутман за кратко поема отбора на Васас, след което става треньор на румънския Киоканул. Гладът след войната е толкова сериозен, че той иска да му изплащат заплатата в храна и зеленчуци.

Впоследствие напуска и Киоканул под претекст, че директорът се меси в работата му и иска да му реди състава. През 1947 г. се присъединява отново към Уйпещ, където отново печели първенството.

Следва няколкогодишен престой в Италия, където води отборите на Падова, Милан и Виченца. След това Гутман поема към Южна Америка. Там той е треньор за кратко на бразилския гранд Сао Пауло. Именно в Сао Пауло Бела Гутман помага за развитието на игровата схема 4-2-4 с четирима защитници, двама полузащитници и четирима атакуващи футболисти – две крила и двама централни нападатели.

През 1958 г. пристига в Португалия и слага начало на най-успешния период в треньорската си кариера. Първоначално поема отбора на Порто, с който става шампион още същата година. През следващия сезон поема Бенфика и предприема кардинални промени. Гутман изгонва 20 футболисти от отбора и налага юноши, с които печели не само титлата в Португалия през 1960 г. и 1961 г., а и Купата на Европейските шампиони два пъти подред, побеждавайи последователно на финалите Барселона (1961) и Реал (Мадрид) (1962).

Самият Гутман е изключително противоречива и колоритна личност. Смелите решения и дръзките изказвания са негова запазена марка. За разлика от много свои колеги той смята, че никога не трябва да се застоява дълго в един и същи клуб. „Треньорът прилича на укротител на лъвове. Той се справя с животните, докато е сигурен в себе си и не изпитва притеснения. Но щом в очите му се появи и намек за страх, той е загубен“, повтаря Гутман.

Да се върнем на 2 май 1962, когато след последния сигнал на финала в Амстердам Пушкаш, който бележи хеттрик за Реал, връчва фланелката си на младия Еузебио (за чийто откривател се смята именно Гутман, след случайна среща между двамата в бръснарница). В онзи момент изглежда, че Бенфика ще господства на Стария континент така, както го прави Реал през 50-те години.

Бела Гутман с двете европейски купи

Скоро обаче се намесват парите. Гутман се явява пред шефовете на Бенфика, за да поиска премия за постигнатите резултати. Ръководството отвръща, че договорът му не предвижда такава.

Разочарован Гутман си тръгва и изрича тежка прокоба – „Сто години Бенфика няма да спечели европейска купа!“

Тогава никой не обръща сериозно внимание на думите му, но след 5 загубени финала, преди мача с Милан във Виена през май 1990 г., великият Еузебио горестно се моли на гроба на Гутман, който също е в австрийската столица. Нито сълзите, нито молбите обаче свалят клетвата. На следващия ден Бенфика губи злощастно с 0:1

От 1962 година досега Бенфика губи общо 8 европейски финала, 5 за Купата на Европейските шампиони (Шампионска лига) (1963, 1965, 1968, 1988, 1990) и 3 за Купата на УЕФА (Лига Европа) (1983, 2013, 2014).

И до днес феновете на Бенфика непрекъснато молят шефовете на клуба да намерят наследниците на Гутман, за да им платят премията и двете заплати.

Дали проклятието може да приключи този сезон и Бенфика да грабне европейски трофеи? Виж какъв е шансът това да се случи в WinBet

Видео от последната европейска титла на Бенфика:

Оставете коментар

avatar