В Новини, Статии

Ах ти, егоистично футболно сърце! Ти се скиташ немило-недраго из дълбините на вечно препускащия свят на една велика игра. Игра, която на моменти ти коства сълзи и разочарования и те кара да изпадаш в състояния – трудно обясними на човечеството.

Ах ти, егоистично сърце на обикновен футболен запалянко! Жадно за слава и почести. Желаещо победа, за да се похвали с това, което други 11 на терена са постигнали с кървава пот и множество лишения.

Във всички нас сърце бие, това е то! До там се стигна.

Крахът, падението не са нищо повече от празни думи в пространството. Пространство, запълнено с омраза, но към кого?

В снощния мач между Италия и Швеция, който трябваше да определи кой от двата тима ще се бори за слава и трофей на Мондиал 2018 в Русия, станахме свидетели на емоции и случки, белязали двете крайности на човешката същност.

В единия случай една легенда, велика фигура, нечовек, призна загубата, предаде се на собствените си човешки страхове и свали наметалото си на Супермен.

Стражът на Италия – Джанлуиджи Буфон обяви край на своята кариера, след като и този път не допусна уменията и ръкавиците му да бъдат осквернени. На пръв поглед голяма част от футболните легенди окачиха бутонките си и то в много кратък период от време.

Джиджи също призна, че ще го стори и ще отвори път на младите таланти в Скуадрата, но мечтата му бе поне за още един подвиг, поне още една година, едно магическо лято.

Животът ни учи, че понякога мечтите не се сбъдват. Понякога 10 години и 175 мача не стигат и всичкият натрупан опит се оказва недостатъчен.

„Не съжалявам за себе си. Съжалявам за Италия!“, призна през сълзи обичният от голяма част от футболните запалянковци (и не само) по света.

Преломният момент идва тогава, когато чувствата на един супергерой коренно се разминават с тези на близо 73 хиляди души на „Сан Сиро“.

Дори във филмите невинаги героят успява да спаси каузата, за която се бори. А в този случай, тя бе „causa perduta“.

Омразата няма място във футбола. А преди снощния мач, станахме свидетели на омраза в особено големи размери. Не бихме могли да обвиняваме всички привърженици на трибуните, които са си закупили билети с едничката цел да подкрепят своя отбор и да покажат уважението си към собствената си страна.

Не, никога не бива да слагаме общия знаменател и да очакваме различно отношение към нас самите.

Ще говорим за една определена група (немалка за съжаление) от тифози, към които и самият Андреа Пирло не проявява уважение. В собствената си автобиография легендата на Интер, Милан, Ювентус и националния отбор той споделя преживяванията си като футболист, оставили траен отпечатък в съзнанието му.

Такава е грозната истина. Криворазбрани идеали, криворазбрана ценностна система, криворазбрана подкрепа. В това се превърна футболът. ФИФА, УЕФА, големите грандове, малките тимове, футболистите, легендите, звездите- който и да призовава за „RESPECT“, то такъв не съществува. Изтъркани фрази, повтаряни, повтаряни, че чак са се протрили.

Ако все оше не сте разбрали за какво иде реч, вижте видеото:

Химнът на една държава е свято нещо. Само си представете, ако някой освирква нашият, български химн. Как бихте се чувствали, ако „Мила родино“ звучи, а за фон хиляди души крещят с цяло гърло „Ууу!“.

Глупаво, а?!
Вие глупави ли сте? А те?!

Може би, ако Джиджи Буфон бе чувал неостаряващата класика на Емил Димитров „Ако имах чук“, щеше непрекъснато да си я пее.

„И всички лоши хора да удрям по главата. Да станат те добри, добри…“

Жалкото е, че в един паметен мач за историята, ще се помнят унизителните викове на банда освирепели маймуни и сълзите на една легенда, която опита с двете си ръце да сътвори чудо и да заглуши освиркванията им.

Чудно как лошият пример по-лесно бива възприеман от добрия. Затова на света съществуват персонЕ „Grande“ и персони „Piccolli“.

Grande, Gigi! Да имаше чук, на лошите напук.

Снимка: Getty Images

Източник: Gong.bg
https://gong.bg/football-sviat/mondial-2018/multimedia/video/comment/ako-bufon-imashe-chuk-458314

Оставете коментар

avatar